Русия подписа споразумение с Китай за изграждане на ядрена електроцентрала на Луната. Руският реактор ще се използва за захранване на Международната лунна изследователска станция (МЛИС), ръководена съвместно от Китай и Русия, и трябва да бъде завършен до 2036 г. съгласно меморандума за сътрудничество, подписан от двете държави.

Съобщението идва точно след като НАСА разкри предложение за бюджет за 2026 г., което ще премахне плановете на агенцията за орбитална лунна база.

Строителството на китайско-руския реактор вероятно ще се извърши автономно, „без присъствието на хора“, се казва в интервю за руския държавен информационен сайт ТАСС от 2024 г. с Юрий Борисов, генерален директор на руската космическа агенция Роскосмос. Въпреки че подробностите за това как може да се постигне това остават неясни, Борисов добави, че технологичните стъпки са „почти готови“.

„На станцията ще се провеждат фундаментални космически изследвания и ще се тестват технологии за дългосрочни операции на МЛИС без екипаж, с перспектива за присъствие на човек на Луната“, пише Роскосмос в съобщение след подписването на меморандума.

Новата изследователска станция - постоянна, пилотирана лунна база, разположена на южния полюс на Луната, досега е привлякла 17 държави да се присъединят към програмата - включително Египет, Пакистан, Венецуела, Тайланд и Южна Африка. Нейните основи ще бъдат положени от китайската мисия Chang'e-8 през 2028 г., при която страната за първи път ще приземи астронавт на лунната повърхност.

Пътната карта за МЛИС беше представена за първи път през юни 2021 г., като Китай и Русия обявиха, че ще изнесат частите за роботизирана лунна база с помощта на пет изстрелвания на супертежки ракети от 2030 до 2035 г.

След като тези основни части бъдат създадени, Китай планира допълнителни изстрелвания, които ще разширят базата още повече, свързвайки я с космическа станция в орбита около Луната и два възела, разположени на екватора на Луната и на нейната далечна страна.

Този разширен модел, полагащ основите на пилотирани кацания на Марс, трябва да бъде завършен до 2050 г. Той ще се захранва от слънчеви, радиоизотопни и ядрени генератори и ще включва също така комуникационни мрежи Луна-Земя и високоскоростни комуникационни мрежи на лунната повърхност, както и лунни превозни средства като бункер, безпилотен автомобил с голям обсег на действие и пилотирани луноходи под налягане и без налягане.

Меморандумът идва в момент на нарастващи амбиции на китайските космически програми. Страната има лунно присъствие от 2013 г., когато мисията Chang'e 3 постави марсоход на Луната. Последвалите мисии приземиха още роувъри на Луната и Марс, като същевременно събраха проби от близката и далечната страна на Луната и картографираха лунната повърхност.

Китайската надпревара за изграждане на лунен аванпост има и американски съперник в лицето на програмата Artemis, която напоследък е съпътствана от закъснения. Очаква се Artemis III, която ще позволи на астронавтите на НАСА да се върнат на най-близкия ни естествен спътник за първи път от повече от 50 години, да стартира през 2027 г.

Снимка: Unsplash

Виж още: Земята би могла да се побере 2000 пъти в някогашната гигантска форма на Юпитер